Александър Коц: Ударът по Кримския мост задължава Русия да воюва много по- усилено и без морални угризения
Автор: Александър Коц, съветски боен сътрудник,
Следвайте " Гласове " в
Най-глупавото нещо, което можем да създадем в този момент, е да стартираме да се успокояваме, че нищо ужасно не се е случило. Случило се е.
Да, мостът ще бъде възобновен, да, ще бъдат включени и други вериги за доставки през освободените територии, само че и те въпреки всичко ще би трябвало да бъдат обезопасени.
Това, което се случи има няколко аспекта:
Първо, украинците, употребявайки типичната за терористите тактичност, нанесоха алегоричен удар. Кримският мост е знак на това, че полуостровът е крепко обвързван с Майка Русия и нищо не може да го откъсне от нея. Но за разлика от предходните набези против Крим, това не може да се назова осведомителна победа. И ето за какво.
Защото, второ, през днешния ден Кримският мост служи преди всичко за военна логистика, доставя нашата армия в посока Херсон. Нещо повече, както автомобилният път, по този начин и в по-голяма степен железопътното трасе, по всичко проличава няма да работят известно време. На фона на обстановката край Херсон това може да се преглежда като последен щрих преди щурма на регионалния център.
На трето място, Киев показва забележителна поредност, за която мнозина (включително и аз) предизвестяваме от месеци. А точно - да вкара Украйна в 18-и век, без да се замисля по какъв начин това ще се отрази на цивилното население. Мостове, язовири, топлоелектрически централи, тягови железопътни линии/гари и друга сериозна инфраструктура. Киев я унищожава методично и без морални скрупули. А ние постоянно си намираме някакво рицарско опрощение. Ако желаеме да спечелим, сходни извинения не трябва да съществуват. А ние желаеме ли да спечелим?
Отговорът, несъмнено, не би трябвало да бъде прочувствено импровизиран, само че не трябва да е и еднократно деяние. Нека към този момент се борим по-усилено, същински, без оправдания за невъзможността да се взриви мост, по който се придвижват оръжия от Запада. Няма невъзможни неща, демонстрират ни украинците.
Източник:
Следвайте " Гласове " в
Най-глупавото нещо, което можем да създадем в този момент, е да стартираме да се успокояваме, че нищо ужасно не се е случило. Случило се е.
Да, мостът ще бъде възобновен, да, ще бъдат включени и други вериги за доставки през освободените територии, само че и те въпреки всичко ще би трябвало да бъдат обезопасени.
Това, което се случи има няколко аспекта:
Първо, украинците, употребявайки типичната за терористите тактичност, нанесоха алегоричен удар. Кримският мост е знак на това, че полуостровът е крепко обвързван с Майка Русия и нищо не може да го откъсне от нея. Но за разлика от предходните набези против Крим, това не може да се назова осведомителна победа. И ето за какво.
Защото, второ, през днешния ден Кримският мост служи преди всичко за военна логистика, доставя нашата армия в посока Херсон. Нещо повече, както автомобилният път, по този начин и в по-голяма степен железопътното трасе, по всичко проличава няма да работят известно време. На фона на обстановката край Херсон това може да се преглежда като последен щрих преди щурма на регионалния център.
На трето място, Киев показва забележителна поредност, за която мнозина (включително и аз) предизвестяваме от месеци. А точно - да вкара Украйна в 18-и век, без да се замисля по какъв начин това ще се отрази на цивилното население. Мостове, язовири, топлоелектрически централи, тягови железопътни линии/гари и друга сериозна инфраструктура. Киев я унищожава методично и без морални скрупули. А ние постоянно си намираме някакво рицарско опрощение. Ако желаеме да спечелим, сходни извинения не трябва да съществуват. А ние желаеме ли да спечелим?
Отговорът, несъмнено, не би трябвало да бъде прочувствено импровизиран, само че не трябва да е и еднократно деяние. Нека към този момент се борим по-усилено, същински, без оправдания за невъзможността да се взриви мост, по който се придвижват оръжия от Запада. Няма невъзможни неща, демонстрират ни украинците.
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ